Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2012 21:31 - Неузнати жестове
Автор: tanika Категория: Политика   
Прочетен: 1127 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 04.07.2012 17:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Стефан и Таня Стоянови: От архивите на Държавна сигурност разбрахме задкулисното й присъствие в живота на Радой Ралин
19 Юни 2012 « назад   image   image
Христо Христов, http://desebg.com/

 

 

 

От няколко години близките на големия български сатирик Радой Ралин се опитват да „реставрират” изчезналото досие на твореца.

Защо го правят и възможно ли е това? Какво в крайна сметка откриват в архивите на репресивния апарат на БКП?

Сайтът desebg.com публикува интервю с по-малкия син на Радой Ралин Стефан Стоянов и съпругата му Таня Стоянова. В него те разказват за перипетиите, за преживения шок, знанието и информацията, която са получили в лабиринта от архиви на Държавна сигурност в опита да възстановят унищожената през януари 1990 г. разработка „Козел” срещу твореца на Шесто управление на ДС.
Проучването им предстои да бъде отпечатано в книга от издателство „Изток-Запад”.


Кога разбрахте, че Радой Ралин има досие и проявихте интерес към тези документи?

Стефан Стоянов: - Ще започна по-отдалеч. Приживе, още преди да падне Берлинската стена, баща ми се опитваше да ни предпази по свой си начин от ушите и очите на Държавна сигурност. Например той ми казваше да бъда по-внимателен при контактите с някои хора, с които аз общувах – хипари, пънкари. Казваше ми: „Защо ги мъкнеш вкъщи тези ченгета?” Тогава аз си мислих, че това е някаква негова параноя.

 

 

 

Но след смъртта му през 2004 г. получих информация от човек, който е работил в ДС, в Шесто управление. Той ми каза, че баща ми е бил обект на разработка, чиято цел е да бъде, както контролиран, така и да бъде дискредитиран и компрометиран. Този човек ни каза още, че някои от оперативните работници, които са имали допир до него, обаче са симпатизирали на Радой, на неговата натура. „Баща ти беше враг №1 на социалистическата република. Имахме вътрешен бюлетин, който описваше подробно в колко часа излиза, къде и ходил, с кой се е срещнал и какво е говорил”, ми разказа този бивш служител на Шесто.

 

Спомням си, че когато работих по убийството на Георги Марков в архива на Шесто управление на ДС попаднах на множество документи, които разкриваха, че Радой Ралин е бил разработван под псевдонима „Козел” като противник на властта. Това беше през 2000 г., когато публикувах част от тази информация във в. „Демокрация”. Направи ми впечатление, че неговите прояви многократно са докладвани от ДС на ЦК на БКП, тоест на Тодор Живков.

Стефан Стоянов: - Като споменахте ЦК за него Радой има следните думи: „За сърцата що се любят и ЦК не е раздяла”. С това той правеше ЦК синоним на смъртта.

Таня Стоянова: - За мерзостите на комунистическите сатрапи Радой цитираше и Вазовата „Грамада”, където героят Цеко разделя влюбените, а в падеж името Цеко се превръща в „Цека” и става омоним на ЦК, както идентична е и грамадата, която ЦК си заслужава.

Стефан Стоянов: - Тук трябва да кажа, че основният двигател в търсенето на досието на Радой Ралин и материали за него в архивите на ДС е съпругата ми Таня. Приживе Радой нямаше желание да се интересува от досието си, тъй като смяташе, че е публична личност и е изказвал на глас, това, което е мислил.

 

Той знаеше ли, че е представлявал интерес за ДС, че е следен?

Таня Стоянова: - Радой и синовете му много добре са знаели, че са следени и подслушвани. Още преди 10-ти ноември, когато се запознахме със Стефан, веднъж той усили максимално грамофона, и ми каза тихо на ухото: „Този дом се подслушва.” Тогава много се изплаших, но нищо не можеше промени избора ми, нито „загрижени” роднини бяха в състояние да ми повлияят, когато ми казваха: „Не се занимавай с тях, ако нещо се случи, Радой ще се отърве, понеже е известен, а ти ще си изпатиш!” Следователно, всички са знаели какво се е случвало, но за мен нямаше по-интересни и магнетични хора - останалото беше без значение.

Стефан ми е разказвал за един случай, който е показателен. Той е свързан с посещение на журналистката Румяна Узунова още преди промените в София и среща с Радой Ралин. В дома на Радой е и поета Борис Христов. Тогава Радой казва на Стефан да пусне музиката по-силно, за да могат да си говорят свободно.

Стефан Стоянов: - Тогава аз си помислих, че това е някаква странна приумица на баща ми, но по-късно разбрах, че той е знаел, че ДС го подслушва и следи. Интересното беше, че при тази визита на Румяна Узунова той ни помоли с Борис Христов да я посрещнем на кино „Изток”, като ми каза аз да вървя след Борето Христов. Когато стигнах до киното видях, че Борис Христов се здрависва с Румяна Узунова и тръгват към нас. Веднага след тях тръгнаха трима цивилни – една жена и двама мъже. Само двадесетина метра след това на пресечката с ул. „Жолио Кюри” се появи друга двойка, която тръгна след Румяна и Борето, като преди да ги поемат ченгетата от кино „Изток” буквално им ги сочиха в гръб с ръка.

 

 

Ако имах тогава камера да заснема това „предаване на щафетата” щеше просто да бъде невероятно доказателство за това толкова наситено присъствие на ДС около дома ни! После като погледнахме от прозореца трета двойка циркулираше край входа на кооперацията ни.

По този повод Радой има следната епиграма:

„Нали съм писател на своята Родина, 
за мене се грижат десетки служащи 
и скоро навярно ще станат стотина, 
тогава пък аз ще остана без гащи.”

При този случай с Румяна Узунова вече се убедих, че това е някаква параноя, а действително ДС следи Радой и кръга от хора, с които поддържаше всекидневни контакти.

Когато съм ходил с баща ми в дома на Блага Димитрова или на други писатели, като Марко Ганчев например, те също казваха, че пред дома им има ченгета.

Една от причините Радой да няма телефон вкъщи е точно тази. Баща ми казваше: „Аз обичам диалога, а не триелога”, като с това намекваше за практиката на ДС да подслушва телефонните разговори. Радой усещаше ченгетата и ги разпознаваше като рентген.

Таня Стоянова: - Била съм свидетел, когато Радой Ралин казваше: „Ченгетата по очите ги познавам”. Той следеше дали неговия събеседник води нормален разговор с него, дали го гледа в очите или погледът му убягва, така както е типично, когато човек се опитва да запамети нещо от разговора. Това беше неговия способ да разпознава ченгетата.

Стефан Стоянов: - От моето досие, което е запазено, се оказа, че доста мои близки са донасяли за мен и за Радой, разбира се.

 

 

 

А кога вие установихте, че имате досие?

Таня Стоянова: - Ще си позволя още малко предистория. Нас ни интересуваше какви мерки е предприемала ДС срещу Радой, какви документи в архива на ДС има за него.

Стефан Стоянов: - Преломът беше вашата книга „Убийте Скитник” за Георги Марков, която с Таня сме чели като Библията.

Таня Стоянова: - Докато Радой беше жив той действително не се интересуваше от това. Около година след смъртта на Радой на една премиера се засякохме с засякохме с тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов. Стана кратък разговор, в който ние използвахме да попитаме дали може да получим достъп до досието на Радой Ралин. Петканов отговори, че ще ни се предостави всичко.

 

Трябва да припомним на читателите, че по това време нямаше закон за досиетата, тъй като НДСВ заедно с БСП и  ДПС го бяха отменили през 2002 г.

Таня Стоянова: - Тогава обаче не се обадихме. През 2009 г., след като вече действаше новият закон и имаше постоянна комисия за досиетата, ние решихме да подадем заявление първо за нас. Отговориха ми, че в архивите няма данни за мен, но Стефан се оказа с досие в качеството му на обект, на наблюдавано лице.

 

Какво си помислихте тогава?

Таня Стоянова: - Стефан първо предположи, че вероятно става въпрос за времето в казармата, но това не се оказа така. Когато го получихме разбрахме, че е воден под псевдонима „Прилеп”.

Бяхме потресени, когато се запознахме с документите – преживяхме нещо като шок. Стефан веднага разпозна ченгетата,  донасяли за него, после ги разсекретихме по специалната процедура за разкриване на самоличността на  агентите. Оказаха се най-близките му приятели от онова време, които водещият делото офицер непрекъснато подстрекава, да се сближават все повече и повече с „обекта”, докато го въвлекат в скалъпен съдебен процес, за да пресекат „Противодържавна агитация и пропаганда” и „влияние върху определени среди” отстрана на Стефан и Радой, както е посочено в досието, обхващащо периода от края на 1981 г. и  цялата 1982 г., по време на „Полските събития”.

 

 

Стефан е определен от ДС като „лидер на младежка група” и „под силното влияние на баща си”, който пък  фигурира в документите като „вражески настроен” и „ който в някои случаи прави неиздържани изказвания” и разработван под псевдонима „Козел”.

От разработката на ДС срещу Стефан разбрахме, че по политически причини той е въвлечен в хулиганско провинение, осъществено като провокация от най-дълго следилия го агент "Симеон" от Шесто управление на ДС и доброволните заявители, участници в "случката".

В досието на Стефан за първи път видяхме копия на страници от досието на бащата му Радой под псевдонима „Козел”. Открихме и информация, че от един от агентите, работили по Стефан, ДС е искала да научи творческите планове на баща му, както и произведенията, над които работи.

 

Това са потресаващи факти! Използвали са дори и децата на писателя, за да контролират творчеството му!

Таня Стоянова: - Много е важно да се докаже документално за провежданите от ДС мероприятия в дома на Радой, а те са описани в досието на Стефан, тъй като адресът им е един и същ:

Предвидено е „Изучаване на обстановката по местоживеене”, като резолюция в полето до точката от плана гласи: „Всички мероприятия, които ще се провеждат по местоживеене, да се съгласуват предварително с Шесто управление ДС, отдел І”.  Това е отделът за контрол над интелигенцията и отговорен за следенето на Радой.

Други мероприятия по местоживеене са: „МР/К” – „мероприятие за обезпечаване сигурността на секретни обиски, извършвани от ДС и КГБ”;
„М-Пирин” – подслушване на домашен и служебен телефон”;
„М-Вихрен” – контрол върху личната и служебна кореспонденция”;
„М-Родопи” – подслушване чрез монтиран микрофон в дома”.

Едно е във въздуха да витаят догадки, фрапиращи до степен да будят недоверие, до съмнения, водещи до пълното им отричане, друго е фактите да бъдат доказани неоспоримо – „черно на бяло”, както важни са и конкретните подробности: как точно е осъществяван натискът върху набелязаните.

 

А защо според вас са ви определили псевдоним  „Прилеп”?

Стефан Стоянов: - Вие знаете, че следените от ДС хора са с лоши имена. Псевдонимите им са нарицателни – аз съм „Прилеп”, баща ми е „Козел”, Борис Димовски – „Мършавия” Атанас Славов – „Предател” и т. н. Защо аз съм „Прилеп” не мога да си обясня. Имахме едно мазе, в което често се събирахме. Това е единственото, с което мога на направя връзка. А псевдонимите на агентите – все човешки имена – „Петров”, „Иван”, „Кардам”...

Таня Стоянова: - Според мен псевдонимът „Прилеп” идва от една предварителна разработка „Прилепи” – като летящи вечер прилепи, която ДС първо завежда срещу група младежи, събиращи се вечер пред Паметника на  Патриарх Евтимий, за които първоначално донася пратеният там „кандидат-агент” в края на 1981 г. „Толкова настроени срещу властта хора не съм виждал”, съобщава той. Скоро вниманието се насочва към един от най-активните – Стефан – синът на Радой Ралин, и разработката се насочва специално към него, както и името „Прилеп” остава за него, а „кандидат-агентът” веднага е „повишен” в „агент”, основният виновник за осъждането на Стефан.

 

Тези факти ли ви насочиха отново към досието на Радой Ралин?

Таня Стоянова: - От една страна намерени копия в досието Стефан и от друга страна въпросът за действията на ДС срещу Радой ни провокираха да поискаме и досието на писателя макар предварително да знаехме, че то е заличено. Отговорът беше, че досието му е било унищожено.

 

Кога е станало това?

Таня Стоянова: - Според документите, които от комисията ни предоставиха – картоните на разработката и протокола за унищожаване. Самото досие е унищожено на 29 януари 1990 г. От тези документи станаха ясни членовете от Наказателния кодекс, по които Радой Ралин е могъл да бъден съден според ДС за действия срещу управлението на БКП. Формалната причина за унищожаването на досието е отмяната на тези текстове от НК, характерни за комунистическия режим, които в началото на 1990 г. новото ръководство е настояло да отпаднат. Разработката срещу Радой се е водила дело за оперативно наблюдение на практика е била безсрочна. Днес вече сме убедени, че досието му е унищожено, за да се скрият всички следи от репресиите срещу него.

 

 

Ще поясня, че датата, която посочихте, е точно след утвърждаване на заповедта за тайното прочистване на архивите на ДС от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Таня Стоянова: - Да и датата съвпада с още един факт, който вие сте посочил в книгата си за Георги Марков „Убийте Скитник”. На 29 януари 1990 г. досието на Марков в Шесто управление е изнесено от архива по заповед на зам.-министъра Стоян Савов и на практика изчезва. Така се оказва, че досиетата на Радо Ралин и Георги Марков в Шесто изчезват в един и същи ден!

 

Наистина забележително съвпадение! То показва от кого най-много са се страхували и на кои писатели най-напред са унищожили досиетата. Какво предприехте след това?

Таня Стоянова: - Решихме да търсим материали в различни архиви, които имат пряко отношение към Радой Ралин. Такива например са някои литерни дела. А също така и досиета на вече обявени от комисията агенти на ДС в качеството им на различни длъжностни лица. Сред тях са и някои писатели.

 

 

От откъслечните документи, които започнахме да събираме, малко по малко започнахме да подреждаме пъзела. Тези документи ни позволяваха да правил паралел с документите от личния архив на Радой. Ще дам пример. През 1970 г., когато писателят е без работа след случилото се с „Люти чушки”, през цялото време е бил следен и се е водил на отчет. Впоследствие оперативният работник Пенчев, който очевидно е водил делото, е критикуван от началниците си в Шесто, че много мудно е работил и не е осигурявал достатъчно сведения за Радой.

В архивите на ДС намерихме и различни справки, от които става ясно какви произведения е предлагал за печат, кога е ставало това, какво е мнението за тях, колко време е бавено публикуването им. Някои от тях са бавени доста, а други изобщо не са публикувани. Като направим паралел с неговия архив тези факти се потвърждават.

С помощта на съставената като Дипломна работа на студентка от Великотърновския университет библиография с произведенията на Радой, издадени през годините, изследваме разликата между появяването на дадено произведение в запазените справки на Шесто управление на ДС, с които работим, и достигането му до читателя. За книгата „Кадровикът Теофраст” този период трае 5 години, като междувременно информация за нея се появява в бюлетините на тайните служби за осведомяване на ЦК на БКП. Зад абстрактното понятие „комунистическа цензура” стоят „агентурните бариери” от служители на Държавна сигурност, отговорни, както за причинените щети – морални, материални, физически, прерастващи в здравословни,  над следените, така и за унищожените, осакатените или никога неосъществените произведения, заради „активни мероприятия”, проведени от ДС над „неудобните” творци.

 

Какви други архиви на ДС сте проучили?

Таня Стоянова: - В едно интервю по радио „Дойче веле” на члена на комисията по досиетата  г-жа Екатерина Бончева, ни направи впечатление обяснението й за системата на архивите на бившата ДС. Тя е такава, че почти никой документ не би могъл да бъде заличен напълно, а от него има копия, и той е преплетен сложно с други документи. Друг член на комисията в първия й състав Валери Кацунов ни помогна да добием представа за т. нар. литерни дела.

През юни 2011г. поръчахме списък от около 120 заглавия на литерни дела.  Скоро получихме първите неунищожени десетина папки – т.е около 10 процента  бяха запазените документи на Шесто. Оказа се, че и от общите дела също са унищожени най-интересните, но и останалите осветляват значителна част от картината.

Сред това от една изследователка-българист – Любима Йорданова, която работеше с документи на Шесто управление в читалнята на комисията по досиетата ни сподели, че в архивните документи често среща името на Радой Ралин. Това ни насочи към архивния фонд на Шесто управление, в който открихме най-богатата интересуваща ни информация.

 

 

Така, след повече от година изследване на документи, придобихме представа за акциите на ДС срещу Стефан и Радой – какво им е причинено през годините, какви „мероприятия” и репресии са им организирали тайните служби– уволнението и принудителната безработица на Радой, кога и с какви мотиви е заведено ДОН „Козел”,  неизброимите спирания на книги. Оказва се, че след "Люти чушки", когато ударът върху Радой идва директно от ЦК на БКП, след завеждането  от ДС на най-масираната разработка - Дело за оперативно наблюдение, водено дотогава само срещу "контрареволюционни елементи" и въдворявани в ТВО, за него настава още по-тежък период, с тотална възбрана над разпространението на творчеството му.

Примерно, през 1983г., след "профилактиката" заради "некролозите", вместо полагащите му се през онази година юбилейни томове, е иззета, унищожена и неизплатена му дари и най-малката негова книжка, пусната за малко на пазара – "Епиграмки в рамки", снет е портретът му от "Обща художествена изложба" и т.н., докато в писмо до Георги Йорданов се принуждава да напише: "Може би интересите на нашата култура изискват моето преустановяване като автор?"

 

Има ли други факти, които не сте знаели и които научихте от архивите на ДС?

Таня Стоянова: - Освен неотменената и до днес съдебна присъда   срещу Стефан, научихме, че след счупването на челюстта му през юли 1988 г., ден преди приемния му изпит в Художествената Академия, отговорният за следенето на Радой в последните години преди "промените" водещ офицер Ангел Апостолов – безспорният „отличник” на Шесто управление на ДС, хвален редовно в докладите, сочен за пример, е награден със „Златна значка на МВР” за "активни мероприятия" над следените от него членове и съмишленици на „Клуба за гласност и преустройство”,  и получава препоръки, "да провежда още повече мероприятия" върху тях. Най-жестоките и непростими акции на репресивния апарат са срещу децата на набелязяните!

Много важно беше да се установят на документи тези несправедливости, за да не бъде изопачавана историята и тълкуването на събитията от близкото минало.

До голяма степен разкрихме задкулисното присъствие на ДС в живота на Радой Ралин. Биографията му, творчеството му, характерът му няма да могат да бъдат разбрани и обяснени напълно без тези доказателства.


Има ли яснота кога е образувано ДОН на Радой Ралин и с какъв период от творчестовто му съвпада?

Таня Стоянова: - До формалната дата за завеждането на едно дело от ДС, както разбрахме от делото ДОП „Прилеп”, водено срещу Стефан, се стига след дълго проучване – „протичане по сигнал” и след като се съберат достатъчно данни, че „обектът” наистина е опасен – за най-голяма опасност се смята способност за „отрицателно” влияние върху други хора,  се стига до „закриване на сигнала” и „прерастването” му „дело”. Обикновено, по-интересно е конкретното събитие, станало причина човек да попадне сред следените.

 

 

Ако през 1968 г. Радой е сред „наказаните за идейни грешки” директно от ЦК, през следващите   години е без работа, и „се води на отчет”, т.е. за дейността, изказванията и срещите му докладват агенти – мярка на ДС,  според директивите на КГБ, за  проверка на ефективността от наказанието, а до 1972 г. не излиза нито една негова книга, освен преводи. През 1973 г. сякаш леко се разхлабват около него оковите, излизат две негови лирични стихосбирки – „Есенни къпини” и „Обстоятелства”, но по същото време информация от подслушване в дома му разкрива, че той „отново” злослови срещу социализма, партийните и държавните ръководители, отказал участие в дните на хумора и сатирата в Габрово с думите „аз съм един убит сатирик, унищожен писател, гражданин без положение”.

В докладите на ДС от 1973г Радой е в списък с  „Дейци по които ще продължи работата и наблюдението им”,  и занапред фигурира в документите като „бивш обект на ДОП”, тъй като, според архивите, срещу него през 1968 г. е „реализирано” най-първото „Дело за оперативна проверка” - ДОП „Злобния”, завършило същата година с уволнението му без право на работа. Само щателното проучване и разсекретяване на още архиви на ДС ще даде още подробности за датата и мотивите за завеждане на делото.

Следващата 1974 г. също е без издадена негова книга.  Още две лирични стихосбирки ще излязат през 1975 г. – „Всичко ми говори” и „Хляб и портокали”, след което  ще бъде наложен пет-годишен запор над творчеството му. В края на същата 1975 г. пред ЦК е докладвано, че той „отново” е представил книга с епиграми с „антисоциалистическо съдържание”.  Едва откъслечни негови публикации ще се прокрадват в пресата. Макар подписването на Хелзинкското споразумение и юридическият натиск на демократичния свят  да слагат край през април 1976 г. на принудителната му безработица,  едно интервю-разговор на тема „правата на младежите”, и правата на човека изобщо, между Радой и Димовски, публикувано през февруари 1977 г. на страниците на в. „Народна младеж”,  окончателно  „подлуди пазителите на сигурността”, както пише в есето си за Радой Георги Марков.

По същото време в ДС стигат до извода, че „контрареволюционните елементи” не представляват непосредствена опасност за социалистическия строй, поради това, че вече „са лишени от социална база”, но вниманието се насочва към друга обществена група, която до тогава им е убягвала, поради подвеждащи ги външни признаци – не винаги „лош произход”, „членство в БКП”, „АБПФК” и др. След това интервю и направените промени в определението „вражески контингент” като „наблюдаван контингент”, според опита на КГБ, на 10 март 1977г.  ДС завежда срещу Радой по-тежката форма на преследване – Дело за оперативна разработка ДОР „Козел”, прераснала  на 2 юни 1978 г. лично по нареждане на Григор Шопов в най-тежката, доживотна форма на преследване Дело за оперативно наблюдение (ДОН) „Козел”.

Единствените му издадени  книги са: „Апострофи” през 1980 г. след „дълги пазарлъци”, както сам Радой се жалва в едно писмо, няколко есета в пресата, и иззетата и унищожена веднага след пускането й през 1983 г. „Епиграмки в рамки”. След  специално писмо-молба до Георги Йорданов, едва му издават полагащите му се за 60-тата му годишнина два юбилейни тома „Избрано”, с две години закъснение.

Т.е. периодът на наказанието след „Люти чушки” е почти толкова тежък за автора, колкото тежък е и периодът след привидната реабилитация, но същевременното завеждане от ДС срещу него на ДОН „Козел”. Той е в „черните списъци” за достъп до медии, срещи, вътрешни и международни културни форуми и др., издаване на произведения. Чак след 1987 г., с директивите от СССР за „гласност и преустройство” излизат някои негови дълго спирани книги, макар отпускането да е частично.

 

 

Доцент Росица Димчева, преподавателка в Катедрата по Теория на литературата към СУ „Климент Охридски”, която е и с изследователски принос за българската сатира, определя Радой като основоположник, развил  всички сатирични жанрове в литературата ни – епиграми, апострофи, афоризми, басни, хумористични разкази и др., и причината за това може да бъде открита в опитите на Радой да избягва цензурата – в момента на тоталната забрана за  публикуване на една форма, той веднага променя изразните средства,  превземайки нови литературни пространства. Както обичаше сам да се шегува, само като бройка,  измислените от него „недупкоспособни” думи, някои от които са станали нарицателно, като „властитутка”, „бюрокрад”, „резилиада” и др. са повече от всички думи в целия ромско-български речник, излязъл у нас през 1992г., който той четеше и изучаваше с нескрито удоволствие.

 

До какъв извод стигнахме след толкова работа с архивите на ДС?

Таня Стоянова: - Мисля, че едни от най-жестоките мерки са били срещу децата на следените и репресирани представители на интелигенцията. За да бъдат притиснати и спрени ДС не се е свеняла да заплаши и децата им. Такъв е случая и със Стефан, който по политически причини е осъден, а преди това е бил и физически малтретиран.

Досиетата трябва да бъдат отворени напълно! Затова не бива да се измерват количествено или качествено  репресиите – те са осъдителни, независимо от конкретния облик който са приели. Репресиите са спрели нечии развитие, те са убили стотици – за всекиго това е било различно, но за всекиго това е било по своему важно. Както несравними са хората, техните физиономии, техните професии, техните щастливи мигове или нещастия, така несравними помежду си  са репресиите.

Една, пет или повече години в лагер или в затвор, уволнение, изселване, погубени близки – всичко боли, както смъртта на всяка възраст и от всяка причина е агония. Боли и от погубено завинаги произведение, писано с кървав труд, и с кървави сълзи, поради всички причини, поради които се пише,  и да не достигне до когото е предназначено. Освен за отнетите човешки животи, един ден похитителите ще отговарят и за заличените произведения, и за неосъществените, не само физически отнемайки живота на талантлив автор, но и смазвайки го духовно, докато го унищожат вътрешно.

Стефан Стоянов: - Убеден съм, че е много важно човек да разбере не само за себе си, а и за цялото общество по какъв начин Държавна сигурност е контролирала живота му. Бихме желали този опит, който ние направихме с проучването на архивите на ДС, да бъде като една надежда за другите хора. Особено за онези, чиито досиета – на тях или на близките им са заличени. Надежда, че могат да открият истината в архивите на Държавна сигурност.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tanika
Категория: Политика
Прочетен: 186144
Постинги: 119
Коментари: 13
Гласове: 117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031