Случващото се в наши дни из почти всички сфери на обществения, политическия, културния и личния живот, ме накара да търся някои отговори в недалечното ни минало, подобно на поглед към нечие детство и юношество, с цел да бъдат обяснени реакциите на дадения човек.
Набиващата все по осезателно липса на свобода на словото, позволила си да занъмни в официалните медии дори масов протест, като този на пл. "Орлов мост", заради "закона за горите", отвори очите на мнозина за пробутваните  фалшиви новини, имащи за цел да прикрият истинските събития в България и съответстващите им анализи. Този безпорен факт тласна още повече хора към единственото свободно за словото пространство у нас - интернет-пространството.
Същевременно властта от десет години насам грижливо прокуди, оставяйки ги без работа, по правило най-талантливите журналисти, писатели и много други творци, чиято единстнена трибуна за каквато и да е реакция - подобно на личините дневници и архиви по време на тоталитарния режим у нас - се оказаха личните им блогове, с тази разлика, че публичното досотояние се осъществява на момента, както и влиянието, заедно с изразяването по професионален начин на всеобщите позиции, формирани и у други групи граждани, също прокудени, макар по различни формални причини и поводи, от същата власт. 
Естественият развой на събитията в този случай е: съюзяване на низвергнатите в общата им участ, а интернет дава брилянтните възможности за откриване на сродните души. Но още преди човек да се е огледал на новата територия, на която току що е стъпил, откъсвайки се  от досегашните си вече компрометирани информационни извори, едва открил неподозираното множество свои съмишленици и братя по съдба, там вече са заложени и копоите. Те са обучени да охраняват безбрежната виртуална територия и да разединяват, да напъждат, да прокуждат отново. Бидейки маши и мръсни ръкавици на властта, за тях най-смъртоносна е силата на обединението. Оказва се, че във всеки свободен блог или форум е назначен по един дежурен анонимчик, намерен да отрови до край атмосферата и климата, създадени от автора и участниците. 
Но както в елекнронната музика важат абсолютно всички музикални закони, а разликата е само в специфичното звучене и ефекти, така стоят нещата и при електронните анонимници, намерени да притискат и тормозят стоящите извън мейстрийма на днес властващата идеология, изключваща плурализма. 
Да, много от хората ще бъдат наплашени и отблъснати с тези средства - кой иска неприятни емоции, простотии по свой адрес, още проблеми. Но везните на други ще продължават да клонят в същата посока и нищо няма да ги спре.
Ето един пример на "недигитално" анонимно писмо, пратено през 90-та година до една от емблемите на антикомунистическата съпротива в България - Радой Ралин. 
Този пример носи в себе си почти всички характерни белези на изливащото се до днес в интернет:
1.Анонимност;
2.Псевдозагриженост за страната, атакувайки истинските й застъпници-получателите на незаслужените хули от излиянията.
3.Задължинелно неглижиране на престъпленията на БКП, чиято стопроцентова приемница е БСП, наричайки себе си столетница и отброявайки конгресите си наред с най-престъпните и национално-предателските в полза на хищния северен гиант;
3.Правописни грешки;
и много други.
Изводът се съдържа в една от  думите, използвана все по-често като синоним на България: НЕСВОБОДА ...

                                                 ДО

                                                РАДОЙ РАЛИН

                                               С О Ф И Я      

 

Слушай стара мекицо, опитваш се да бъдеш мъдър, но си достатъчно прост. В твоята писателска глава не можеш да изразиш пет думи с емоционално съдържание. Типичен изтърбушен селендур.

Никога не си бил къпан, сресан и облечен, така си оставаш и сега. В продължение на 45 години лежа под булото на БКП, а сега се опитваш още 45 години да лежиш при другите – СДС.

Възможно е след неуспех на последните да станеш нещо друго, защото си истинска хамелион.

Вярвам в това, че сега си временно щастлив и сполучливо използуван от СДС.

Но времето не работи за теб, ще бъдеш изхвърлен на боклука, а след твоята смърт – мисли сам. Малко са отпадъците като теб и Тодор Колев, които се стремят да крият недостатъците си с някои недостатъци на БКП.

Пише Ви един млад творец, който обича България и след твоята смърт ще пише само за теб и твоята особа.