Че България агонизира, това усеща всеки на плещите си. За бедните - ясно. Но богатите - каквото и да имат, колкото и да имат, то им е спуснато срещу нещо в замяна. Те прекрасно знаят, че безплатен обяд няма и знаят точно с какво и на кого трябва да се отчитат. Независимо от вида и грамадността на полученото, те никога няма да са свободни и никога няма да познаят това състояние- напротив, ще треперят за живота си, и то с основание, защото ще им го искат, ако и с крайчеца на окото си погледнат къмнякаква своя независимост. Проклинайки деня, в който са "се хванали на хорото", винаги ще ги тегли калта, от която са извадени - там, в естественото си обитание, те са били щастливи и свободни. Но връщане назад няма. А веднъж настанени зорлем за декорация на фасадната демокрация - макар и за управители на хотели на морето, заведения, отделни/временни/ представители на чужди фирми, медии, правораздавателни и властови позиции, те ще роптаят - макар скрито,  дълбоко в себе си, защото това няма да е тяхното място, а и ще им трябва цял колектив който също ще роптае, за да скалъпят съвместно дейност с отвратително качество, която би сътворил с един замах свръхспециалист в жанра, издигнал се, благодарение на знания, умения и лични качества. Като се вземат под внимание и политическите зависимости между парашутистите, същевременно - подтискане на всеки останал предприемачески порив, кооперация, необвързана с нищо и никого организация, пълното незачитане на човешките права и свободи, всяко безогледно  стъпкване на културните постижения на миналото и настоящето, стигаме до прилика със съвсем недалечното ни минало - тоталитаризъм, но от ново, модифицирано поколение. Ако Оруел някога беше окачествил лъжливото, обратното говорене в Сталинова Русия като "новоговор", още в края 80-те години - преди рухването на комунистическия режим, директивите на мозъчния тръст на КГБ повеляват частичното, контролирано пропускане на истината. Тази неодемагогия започва да се прилага още тогава, но днес вече се вихри с пълна сила. Сякаш да скриеш събитие и хората да научат за него, без то да е подправено и коментирано от другаде се оказва по- страшно и съкрушително за системата, отколкото събитието да се пусне контролирано, но задължително с негативния коментар. Един вид: "Ето НИЕ ви предоставяме информацията, и какво толкова има в нея? Тя е такава и такава, а не каквато вие си мислите, че може да е."  Тъкмо такава е ролята на масата масмедии у нас. Изправени сме пред мутирал тоталитаритаризъм, както  мутиралите вируси и бацили, добили резистентност,  приспособили се към въздействието на лекарството, дори се подхранват  и нарастват от него. Макар ефективните принципи за възстановяване да са общовалидни, лечението изисква  промяната на целебните средства. Но дотогава или ако това не се състои - агонията на посттсоциализма ще може да бъде оприличена единствено с началото на края на Света, описан в "Апокалипсиса" на Свети Йоан Богослов преди 2000 години.