Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2012 14:58 - Посещението на Нели Крус и равносметките
Автор: tanika Категория: Политика   
Прочетен: 822 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 21.09.2012 16:42


Беше ясно от един кадър как е протекла срещата с познатите мутри на преден план, а не се видя и едно лице от независимите журналисти, подписали писмото-покана към Нели Крус – търсих специално тези лица и не ги видях/и кой ли ще ги пусне пред камерите и пред Еврокомисар от такъв ранг/.
Обаче се чудя, дебатът за свободата на словото не трябва ли да бъде предшестван от друг дебат – за начинът, по който се изучава историята в училище и ВУЗ?
Ако приемем, че медиите са като бит-пазара, до който масовата конфекция достига след като са трансформирани тенденциите във висшата мода, които пък са разработени в съответните модни ателиета на елитните моделиери и едва тогава наложени за широка употреба в пригоден за ежедневието вид, а предлаганото в медиите е продължението на начина, по който за масите се разглеждат събитията от близкото, а и по-далечното минало и тяхното продължение в наши дни, както оценката над участниците в тях, при наличното извращаване на историята и оценката над лицата в нея от последните векове и години, не можем да очакваме да се подобри и свободата на словото. То е демоде, продължение на мухлясалия поглед към събитията от времето на съветизирането на България и предишните имперски амбиции – като социалистическа дреха, накичена с лъскави аксесоари. Не се ли промени гледната точка от учебниците, писани на базата на научни исторически изследвания и анализи, няма да се променят и медиите у нас, скоро ще делим по критериите за оценка на свободата на словото в Света едно място с КНДР.
/Един пример:Вместо значими актуални събития и техните анализи от Света и у нас и с цел тахното прикриване, дават по телевизията в наши дни ТЖ в светлината на мъдрец и едва ли не на пророк, но ако в учебниците за 6-ти клас времето, в което е управлявал той е охарактеризирано като тоталитаризъм с ясно изразен култ към неговата личност и изброени съпътстващите престъпления на репресивния му апарат, можеше да се отправи критика към екипа, показал на екран материала, че и децата няма да заблуди с евтини шашарми. Но при положение, че децата, а и студентите, изучават тошизма, представен като по времето на властването му, тогава журналистите са извинени, че са подведени и не са чели странична от официалната за властта литература или не са мръднали в развитието си отпреди 23 години./
А дотогава - ще си разменяме апокрифи  и като небивалици ще си разказваме в интернет и по камерни сбирки за случилото се с България и случващото се до наши дни.

Все се надявам в Европа да са наясно с положението.
Както се казва: като сме в крива ракета, Космосът не ни е виновен!
 
Хубава работа, ама брюкселска BY ИВО ИНДЖЕВ  СЕПТЕМВРИ 20, 2012  POST A COMMENT  

Дългоочакваната среща на мизерстващата българска журналистика с пратеничката на (предполагаемо) благоденстващата Европа комисар Нели Крус (не) се състоя в София. Беше провал и триумф едновременно. Защо?

Беше провал най-малкото защото (почти) нямаше говорители на българската журналистика на срещата. Бях там. Чух, видях, отвратих се и си тръгнах безмълвен, както се полага на натрапник на едно неприлично по форма и съдържание пиршество, доминирано от препили с вина за състоянието на болната ни медийна среда изнасилвачи, солидарно отговорни с властници и олигарси за дългогодишното блудстване със свободното слово в България.

От такива типове не можеш да очакваш да бъде засегната темата за отговорността (им).

Не можеш да чуеш от тях въпрос или поне лицемерен хленч за факта, че единствената сфера в българската публичност, която систематично се радва на добре организираната кокошкарска слепота на Темида, е четвъртата сласт, командорена с пари, бухалки, шантаж и други извратени инструменти за осъществяване на опаричения властови контрол над най-важната сфера от публичното живуркане в днешна България.

Невидимата ръка на софийските организатори на срещата с комисаря по цифровите технологии Нели Крус беше селектирала събеседниците на холандката така, че да затвърди впечатлението за мутриархата в българската журналистика ( с извинение към няколкото изключения, използвани като смокинов лист за тази срамотия).

Беше триумфално прекрасно тържество на тъжната действителност. Защото се видя в кристално мръсен вид ухилената истина за мрачната ситуация в българските медии в лично качество. Бяха събрани в един юмрук на седянка с пратеничката на Брюксел най-представителните физиономии за пропадането на медийната свобода, чието потъване в България регистрират на все по-унизителни дълбини всяка година международните инструменти за измерването на това сгромолясване.

Оказа се, че да говорят от името на агонизиращото българско свободно слово и силиконовото му медийно тяло, са мобилизирани тъкмо неговите душители.

Уж разделени на два лагера по линията на корпоративните битки, но всъщност в една редичка, бяха се самопредложили славослагателят номер едно на днешната власт Николай Бареков, настанен основателно до шефката на българосъветската дружба Светлана Шеренкова, граничеща с издателката Ирен Кръстева, следвана логично на съседния стол от Тошо Тошев. Присъединилият се към тях Валери Запрянов, който ( под аплодисментите на Кръстева) театрално изрази срам да е български журналист в днешно време заради опониращи на поведението му (им) колеги, също беше там. И къде без Славка Бозукова, лицето на най-безличния български “национален” всекидневник “Стандрат”, ентусиазиран изпълнител на всякакви поръчки на всякакви власти!

А отсреща им благо се мъдреше (везде)същата Венелина Гочева, все по-к(р)упен медиен шеф . Тя сподели емблематична за нахалството на българските медийни босове теза:

” Журналистите се оказаха по-мъдри от нас, защото докато ние ( т.е. шефовете, робовладелците демек- бел. авт.) се разделихме, те продължиха да работят заедно”.

Така тя похвали журналистическото смирението като голям плюс и добави коментара, че разделението между началниците не е попречило на безгласните им подчинени „да работят заедно по важни общи въпроси.”

Ето това е демонстрация на висш слугинаж, лупинг на истината с главата надолу, направо световен рекорд при обръщането на принципите с хастара нагоре!

Оруел го е казал по-кратко в неговата утопична книга „1984”, чийто сценарий адаптират по реална картинка бездарно днес със свои думи Гочева и подобните й: „свободата е робство”.

Според Гочева ( и нейната компания, очевидно) нагаждачеството на българските журналисти при всяка наложена отгоре промяна на „редакционната политика”, защото са принудени да си траят при ВСЯКАКВИ обстоятелства на терор над тях от такива, като нея (абонирани за началнически постове), не е позор, а е направо признак на мъдрост.

Реших да опитам и аз да постъпя мъдро. Оставих ги да си показват задните мисли в предните редици на един разговор, който уж трябваше да има нещо общо с журналистиката, със свободата на медиите и нихната демокрация.

Официално Нели Крус беше тук да нагледа дигитализирането, но всъщност стана свидетел на маргинализирането и деградирането на свободното слово.

Хубава работа, ама брюкселска!



                                                                                                                                                                  




Гласувай:
1



1. dani08 - Промяна
12.12.2012 13:11
Нели Крус направи много за България! Тя показа на целия ЕС, че страната ни има много потенциал в дигиталните технологии. Погледнете само какви специалисти бяха на конференцията. Всички те бяха обединени в една обща кауза и тя е да улесним училищата с новите технологии и също така e-call.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tanika
Категория: Политика
Прочетен: 186115
Постинги: 119
Коментари: 13
Гласове: 117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031