Eдвин Сугарев

Един призрак броди из страната – и това е призракът на АЕЦ “Белене”. Този антибългарски проект вампиряса в мига, в който “Росатом” внесе в парижкия арбитражен съд иск за неустойка в размер на един милиард евро.

Няма кой да им даде тези пари. Компанията поръчител – сиреч НЕК – вече е източена, тъй като е похарчила приблизително толкова досега – за плащания по същия проект, и се е обременила със заем от 250 милиона – пак по същия повод. Искат от един милиард е равен на приблизителния годишен оборот на НЕК. Неговата реализация би имала като ефект безусловния фалит на държавната компания.

Руснаците – тези добри товаришчи, дето трябва на всяка цена да бъдат обичани – знаят пределно добре това. И не очакват НЕК да се бръкне и да им плати парите. Не очакват и България да го направи – защото и държавния бюджет, обременен с вересиите от царската трансформация на държавния дълг, няма как да издържи подобен пладнешки грабеж. Те не искат парите на НЕК – такива отдавна няма, те са потънали в техните джобове, или в джобовете на българските подизпълнители по проекта. Те искат самата НЕК. Искат нейните активи.

Според ИТАР ТАСС “Русия има всички шансове да спечели иска срещу държавната българска компания НЕК” – и при евентуалното му спечелване “като възможност е посочено придобиване на активи на НЕК срещу сумата от 1 млрд.евро, а не изплащане на сумата”. Това рекетьорско съобщение се появява не къде да е, а в държавната информационна агенция на Русия. Приглася му – кой мислите? Вестник “Гласът на Русия”, издаван от Светлана Шаренкова. Есть такая газета! Излизаща в България, разбира се.

Та според вестникът на петата колона това благородно намерение на “Росатом” е подробно обмислено и уточнено. Цитиран е директорът на Института по проблеми на развитието на атомната енергетика към РАН Леонид Болшов, според когото:

“Годишният обем продажби на българската НЕК практически съвпада с претенциите на “Росатом”. Очевидно е, че пълното задоволяване на тази претенция е невъзможно. В тези условия “Росатом” предложи да се разгледа най-ликвидният актив на НЕК за случай, ако “Росатом” спечели в парижкия арбитраж. Това е начин за реализиране на претенциите, когато длъжникът няма достатъчен обем пари.”

“Най-ликвидният” актив на НЕК се оказват електроцентралите, произвеждащи ток по класическия начин – водноелектрическите например. Тоест – единствените енергийни източници, които до този момент не са в руски ръце. Тях иска със своя иск “Росатом” – и при това не се свени да представи и това си искане като приятелска услуга. Според руските наблюдатели тази компания щяла да положи усилия икономическият въпрос да не прераствал в политически!

Как по-точно? Ами ето така – като се вземат ВЕЦ-овете, а ако потрябва – и други някои държавни активи. Според икономиста Дмитрий Баронов, ако тези активи се окажели в руски ръце, страната ни практически нямало да загуби... нищо:

“С България имаме отдавнашни отношения и много неща ни свързват. И не е съвсем правилно просто така да се вземат парите на свой стар приятел, дори ако в нещо не ни съвпадат позициите. Получаването на реални активи е по-изгодно, защото компанията остава в страната, там остават и активите. "Росатом" с неговите ресурси може да осигури ново производствено равнище на българските централи. Получаването на компенсация оставя надеждата за подновяване на проекта АЕЦ "Белене".”

Да, не е правилно да се вземат парите на стар приятел. По-правилно е да се вземат неговите активи. Стратегическите. Тези, дето гарантират националната му сигурност. И след това – пътят към “подновяване” на проекта “Белене” остава открит.

Според Мартин Димитров, председател на икономическата комисия в българския парламент, точно това “подновяване” е скритата цел на този иск. В абсолютна хармония с искането на червените за референдум по същия повод. В някакъв смисъл искът на “Росатом” се превръща и в политическа подкрепа за предизборната кампания на червените, които се стремят да подменят политическото гласуване с гласуване за и против ядрената енергетика. И ако ГЕРБ бъдат толкова късогледи да допуснат без възражения този референдум (по същество искането за неговото провеждане е незаконно, тъй като референдум може да се провежда само по проблеми от компетенцията на НС, а строежа на ядрени централи е от компетенцията на правителството), нищо чудно и да успеят – особено ако гласуването му съвпадне с парламентарните избори.

Вчера в хотел Радисън беше проведена конференция на тема “АЕЦ Белене”: между референдума и стратегическата рационалност”, организирана от Института за регионални и международни изследвания. Участваха кажи-речи всички значими авторитети, които години наред се съпротивляват срещу повече от очевидното безумие, скрито зад този проект. Общият извод от докладите и дискусиите беше категоричен: че това е един невъзможен проект. Скаран с икономическата и геополитическата логика – и напълно ненужен за енергийната сигурност на страната. Че няма пазар за произведения от втората атомна ток – и че при заложената от разходите себестойност, този продукт ще бъде напълно неконкурентноспособен. Че неговата реална цена би означавала всеки от българските граждани – от стареца до пеленачето и от просяка до милионера – да плати между 3000 и 4000 евро за удоволствието да имаме втора атомна. И че реализацията му ще торпилира не само НЕК, но и българската икономика като цяло.

Последното заслужана особено внимание. Според изчисленията на Илиан Василев изпълнението на този проект утежнява платежния баланс на България в степен, при която ще бъде премината опасната граница, която дели стабилните държави в ЕС от такива като Гърция и Испания. Общото съотношение на вътрешните и външни държавни дългове у нас към брутния вътрешен продукт е около 90 процента – което е приблизително равно на критичната граница, която ни крепи към нормалните държави. Правенето на Белене ще торпилира тази стабилност – и съотношението на дълговете ни ще се равнява на 110 процента от БВП. Тази промяна ни отправя по заледения склон – към перспективата да изпаднем в ситуацията на Гърция.

Това ли искат тези, които подкрепят АЕЦ “Белене”? Въпросът е уместен, защото рационални аргументи за тази подкрепа липсват. “Белене” е губещ – и то драматично губещ проект. Това е ясно, струва ми се, на всички – освен на пълните малоумници, дето и до днес се обайват от приказките за “евтин” ток. За тяхно сведение – дори оптимистичната цена на произведената от централата електроенергия е такава, че я прави абсолютно непродаваема. И в момента дори токът от вятърните електроцентрали е с по-ниска цена.

Може би искат именно това: една съсипана България, с пробита икономика, обременена с дългове и белязана с несигурност – в достатъчна степен, за да се превърне в послушен проводник на руските интереси – на Балканите и в ЕС. И може би това е целта на упражнението, наречено АЕЦ “Белене”. Един възкръснал призрак, роден братовчед на онзи – по-глобалния и по-зловещия, дето бродеше из Европа в далечния 19-ти век.

.......................................................................................................................... 

“Най-ликвидният” актив на НЕК се оказват електроцентралите, произвеждащи ток по класическия начин – водноелектрическите например. Тоест – единствените енергийни източници, които до този момент не са в руски ръце.”

 Мой коментар:

Какво означава за България някой да заплаши, че иска да притежава какъвто и да е контрол върху енергийни съоръжения, каквито са Водно-електрическите централи.

В различните страни по света хидротехническите съоръжения изобщо са изградени според релефа, водите, нуждите, възможностите и редица други фактори, като екологичните оценки според конкретните случаи например и т.н.

В България, поради спецификата на релефа – преобладаващ планински, както и характера на водния режим, който се отличава с пролетно и есенно пълноводие и лятно и зимно драстично намаляване на водните количества, Водно-електрическите централи, в най-общия  случай у нас /едва напоследък е проектирана каскада от 9 малки руслови ВЕЦ-а по поречието на р. Искър, първата от които вече е построена край Своге/,  са предвидени като съпътстващи съоръжения, които са изградени в близост под язовири, като по този начин имат възможност  да получават сравнително постоянни водни количества, според които са предвидени проектните мощности на турбините и генераторите, избрани и разчетени за определен напор и дебит.  Но, също така, водните количества  са зависими и  строго синхронизирани с дългогодишната регулация на  язовирите. Язовирите пък от своя страна са съоръжения с несъизмеримо по-голяма стратегическа важност за страната, тъй като основното им предназначение при проектирането е осигуряването на жизненоважната питейна вода за населените места, като мястото, големината се определят от нуждите за вода на населението, което ще я получава, предвидено, заедно с увеличението на необходимия дебит за десетки години напред. Режимът на изпускане и пълнене на чашата на язовира се определя преди всичко от нуждите, т.е. от предвиденото потребление, съизчислено с очакваните или вече постъпващи попълнения от нови води от водосборната област, които са крайно неравномерни през сезоните и през годините,  затова – строго задължително - се имат предвид рисковете за до 10-20 години напред – задължителни запаси за сушави години, както и изпускане на водни количества при препълване, с оглед непревишаване на проектните водни нива, които биха могли да застрашат сигурността на язовирната стена.

Предвид тези незаобиколими постановки, производството на електрическа енергия от свързаните под язовирните стени ВЕЦ идва като един вид вторична дейност, която по никакъв начин не може да се налага над нуждите от питейна вода. Поемайки контрол над производството на електроенергия от ВЕЦ, неминуемо се поема контрол над изкуствените водоеми, които у нас са построени  да задоволяват питейните нужди и се охраняват най-строго, особено  в областта на вододайната им зона и язовирната стена – видяхме бедствия при далеч по-малки водоеми, а София ще е неспасяемо потопена, в най-лошия случай на авария.

Още повече, че веднъж вече търпяхме режим на водата в Столицата, заради предварително договорена и продадена електроенергия, за сметка на водите от язовир „Искър”…

Заплахата за посягането от чужда страна върху тези стратегически обекти с най-висока степен на важност за националната сигурност е равносилна на заплаха за животозастрашаващо посегателство и само по себе си би било уместно да се третира като престъпление и да бъде наказано, подобно на опит или заплаха  за покушение!