Kafene.net

Реживковизацията, която преживява България в момента, не е възникнала просто така на полето на носталгията,за която упорито се твърди, че съществува в България, както отбелязва и колегата Иво Инджев. 

Тази носталгия се подхранва упорито и много последователно. Това продължава близо 23 години, но ерупцията  на реживковизацията през последните месеци е просто немислима. Такова нещо няма и в Тюркменистан. Там свалиха паметника на Тюркменбаши.

Само в момента по държавното радио през по-малко от половин час вървят две натрапчиви реклами. Знаем, че медиите не отговарят за съдържанието на рекламите, но всеки може да си направи изводи за рекламните агенции, които са ги изготвили.

В едната дете рапортура на другарката еди коя си, че децата от 7 клас са готови за урок. Мил спомен отпреди 45 години. По-нататък става ясно, че това е реклама за фирмата за пластмасова дограма ВОРОШИЛОВ.

За сведение: Климент Ворошилов, един от основателите заедно с Феликс Джержински на ЧК и дългогодишен народен комисар на отбраната, утвърждавал списъците на военните, репресирани по време на сталинските чистки - т.нар. голям терор от края на 30-те години. Подписът на Ворошилов стои в 185 списъка, по които са осъдени и разтреляни над 18 хил. души. 
 
Какво е отношението на Ворошилов към пластмасовата дограма не е ясно. Собствениците на фирмата и част от слушателите сигурно не знаят кой е той, друга вече не помни, но има и едно малцинство, което знае. И се диви на непрестанното присъствие на маршала в българския ефир, защото тази реклама не е първата на фирма Ворошилов.

В друга реклама ни призовават да си купим вестник с притурка - рецепти на бай Данчо. "Бай Данчо - готвачът, който хранеше Тодор Живков".

Междувременно тъкмо бяха отшумели тържествата около рожденния ден на Живков, бе открита изложба за Людмила Живкова. Вместо акценти, който  наистина заслужава да се припомнят като връщането на картините на Майстора, са показани снимки, снимки, снимки ... с баща й, съпруга й и т.н. Издадена беше и книга за юбилея й.

Всичко това съвпада с връщането на "Всяка неделя" - несъмнено черешката върху тортата  на носталгията.

За плаката в Несебър  няма да споменаваме. Все пак е локално явление.

В крайна сметка дори хората да искат да се дистанцират от миналото, не им се позволява.