Ян Палах  се самозапали.

Не беше сензация.

Пламъкът заслепи цялата нация,

но сълзите й не успяха да го угасят.

От огъня светът се нажежи до бяло.

Сред бялата пустиня на болничната стая

върху бездна от памук

изтляват в мъчителна агония

купчина дишащи сажди.

Само две сетива:

говор и слух:

-         Колко е часът?

-         Рано е миличък…

милиони секунди предстоят

докато се съмне…

Той се възнася в безсмъртие.

Посреща го Ян Хус и го милва

по изпепеленото чело:

-         О, санкта симплицитас! Дивина либертас!

                                                     Радой Ралин
                                                            1969г.