Наистина, България би искала да предложи образ, който дори и да не е съвсем неопетнен, поне да бъде по-приемлив за Европейския съюз (ЕС), който я прие през 2007 година. Хората мечтаят да се сложи край на посткомунистическия преход, на потискащите години, белязани от корупция и убийства. По време на кампанията за парламентарните избори, които се провеждат в неделя, на 5 юли, всички партии обещаха, размахали юмрук за отмъщение, да преследват всички, които опразват хазната на държавата или отклоняват средства от европейските фондове.

Това е боен лозунг и на “Граждани за европейско развитие на България” (ГЕРБ), дясна партия, която влиза като фаворит в изборите. Социалистите, които в момента са на власт, също обещават да се борят с напастта.

Но при липса на абсолютно мнозинство, сегашният министър-председател Сергей Станишев или лидерът на опозицията, кметът на София Бойко Борисов, ще трябва да създадат съюзи, за да управляват. При тези преговори велики демократични идеали традиционно се израждат в пазарлъци, при които надделяват партизанските интереси и дори аферизмът.

Страната не изглежда да се е простила с лошите навици. По време на последните европейски избори злосторници бяха заловени в процес на закупуване на гласове пред избирателните секции. Няколко бизнесмени бяха освободени от съда, или делата срещу тях бяха спрени: те са се кандидатирали за парламентарните избори и така получават имунитет. Ако бъдат избрани, те ще избегнат всякакво съдебно преследване. Президентът на републиката Георги Първанов призова избирателите да пренебрегнат тези съмнителни герои. “Ако вие позволите на хора с тежки прегрешения да влязат в парламента, това ще опетни още образа на България и дълбоко ще засегне нашата представа за демокрация”, предупреди държавният глава. Не е сигурно, че неговият призив ще бъде чут.

Арестите на корумпиращи и корумпирани се умножиха през последните месеци. Те са признак на добра воля към Европейския съюз, който замрази някои от субсидиите заради липсата на прозрачност при разпределянето им. Оптимистите виждат в тях края на безнаказаността. Песимистите твърдят, че гангрената продължава да се разпространява.

Фиктивни адреси

Друг показател говори зле за обновлението на политиката: вездесъщото присъствие на бившите комунистически кадри. Така 142 кандидата за депутати са бивши сътрудници на тайните служби, разкри специалната комисия за отварянето на архивите на бившия режим. Най-известният е Ахмед Доган, лидер на партията на турското малцинство, която участва в почти всички правителства през последните двайсет години. Бившите агенти на политическата полиция също са легион. Апаратчиците са се настанили в Социалистическа партия, но също така насищат и други формации. Те са се преквалифицирали в политиката или в бизнеса, ако не и в двете, за по-голяма ефективност.

Човекът от улицата може само да констатира тази всеядност. “Комунизмът е като петролен танкер, който потъва, но продължава да разлива своя отровен товар”, казва Стефан Димитров Стоянов, по-малкият син на Радой Ралин, един от големите поети на България, починал през 2004 година. Преводач на Молиер, любител на джаза, Ралин плаща скъпо за дисидентството си. Синът може само да гледа, как неговите гонителите все още са в бизнеса, докато говорят как ще издигнат паметник на знаменития покойник.

Редом с него е жена му, Таня Стоянова, която разказва как в тяхната кооперация, пред очите на всички, на фалшиви адреси са регистрирани фиктивни избиратели. Отвращението от политическата класа се засилва. Ултранационалистите просперират от избори на избори на тази прогнила почва както и пречупените кръстове по стените, от които гъмжи София. По някаква мрачна ирония, Димитър Стоянов, племенник на Стефан Стоянов и съответно внук  на хуманиста Радой Ралин, е станал лидер на “Атака”, партия от крайната десница, анти-ромска, анти-турска и антиевропейска.